A Reality Refuge

Днес празнувам имен ден предпазливо. Имам предвид, никога не съм била сигурна на коя точно дата ми е именния ден и дали въобще имам такъв, но след като миналата година двама именници ми обясниха, че и аз съм с тях, май се примирих. Почерпих колегите в работата, един ме разцелува, един ме изгледа презрително и попита “Ти пък защо?”, сякаш го крънкам за пари, а не да си вземе бонбон, нали…

Освен това колегата Йордан ми каза, че съм го дразнела, когато на телефона нямало никой, а аз съм казвала “ало, чувате ли ме” по пет пъти, полудявал направо… това от човек, който много активно ползва словосъчетанието “мъх_мълей_мамо”, гарнирано с изразително чупене на китки и обясняване на целия офис какви шорткъти си е открил на компютъра (”виж сега, натискаш контрол и м, и автоматично ти се минимизират всички прозорци, мъх мъле мамо, не е ли мнооого хитро”) или какви яки голи снимки на мъже е намерил (”кажете сега, този нали става за е***е, мъх мълей мамо, колко е готин”).

Снощи получих едно ужасно мило съобщение от приятелка (за нея трябва да пиша тази дума с главна буква, но не е стилно някак…) на гласовата поща. Срам ме е, но го прослушах три пъти. В интерес на истината, първият път дори леко се притесних, защото звучеше едно такова… апокалиптично, “каквото ще да става, аз те обичам”, но после реших да си обуздая параноята и да не се обаждам да питам всичко ли е наред.

Малко след полунощ си разменихме поздравителни смс-и за именните дни (все още именни нощи тогава, според мен) с Дил, аз пак се чудех дали съм му ядосана или трогната от това, че се сети. Смешно е… едно време той непрекъснато търсеше подтекст в думите ми и нещата, които правех, а сега аз се чудя какво означават неговите и дали искам да означават нещо… 

В главата ми упорито са се настанили няколко стиха и не искат да излязат от там. Е, да речем, че това е песен на деня:

There’s somethin’ wrong with the world today
I don’t know what it is
Something’s wrong with our eyes
We’re seeing things in a different way