Вчера беше един от онези дни. В които всичко започва чудесно и накрая почти по чудо успява да се обърка изцяло.
Беше един от последните топли дни, трябваше да играем фризби в парка и да ходим на кино, а нашите дори не успяха да ми се намръщят твърде много.
И след това обещаващо начало, едва се събрахме няколко човека, по някакъв непонятен за мен начин успяхме да минем разстоянието от Южния парк до НДК за почти час, в резултат на което изпуснахме единия филм, настроението падна заразително и си остана пребито долу, особено това на Рол… За капак аз все пак минах през матрицата и съответно нашите ми избесняха.
Получих и нещо много мило (от онези страници тип “човекът, който ви я е изпратил мисли за вас и иска да ви каже колко ви обича”) от човек, който въобще не биваше да ми го праща, доколкото просто не го мисли. Съответно аз се разкиснах и ядосах едновременно, не знам, но определено утайката по дъното на душата ми се разтръска доста и ми стана горчиво. Колкото и не това да е била идеята. Неговата, на съдбата, или на когото и да е.
Днес се ядосвах умерено в работата и пак се наложи да си тръгна малко по-късно, просто нормален ден.