Тя стои и кърви,
Той гледа през нея
и отвътре боли
дори щом се смее.
А той не разбира
в безмълвния зов,
че бавно умира
тя със тази любов.
Всеки ден тя загива
от безсмислена жажда,
после тъжно открива -
пак за него се ражда.
Е, всички сме били нещастно влюбени… Някога… Поне в детската градина?… Неосъзнато?… От време на време?