Вчера отново ми се събраха над 12 часа работа. Накрая имах чувството, че физически няма да издържа. Към 6 часа най-накрая успях да изляза за малко навън от сградата за да си купя храна.
И видях невъзможно електриково червени облаци върху невероятно ярко синьо небе. Не знам, може би просто съм била на границата на нормалното възприятие на света, но наистина имах чувството, че съм влязла в друга реалност, толкова интензивни бяха цветовете. Допускам, че дори в рисуван филм не биха си позволили своеволието да сложат такива ярки цветове в пейзаж. Минават последните дни на остатъците от лятото, а аз просто ги пропускам без дори да забележа.
Не, това не е лятото, а есента :Р
Знаеш ли колко много хора просто не обръщат внимание на небето. А то е най-красивото нещо, което съм виждала. Ти поне гледаш нагоре и можеш да оцениш тази красота. Тази седмица имаше невероятни облаци всяка вечер. Някой се грижи за нас :)
Comment by Ghibli — 28.10.2005 @ 14:32
Докато живях в пустинята Мохаве, имах щастието често да ме обливат кърваво червени залези, проникващи в облаците до кокал и превръщащи ги в карминени и пурпурни видения. Мисълта ми тогава беше: ‘Няма такива цветове.’
След онези две години гледам само нагоре (вратът ми безвъзвратно се изкълчи в тази поза).
Comment by Нав — 26.01.2006 @ 23:51