Странно е как хората, които обичаш могат да те накарат да се почувстваш и кошмарно слаб, и ужасно силен. Чувствала съм се толкова малка, невзрачна и незабележима, когато важни за мен хора просто са ме пренебрегвали. И толкова способна на какво ли не, когато са били до мен.
Понякога съм се чудела какво е толкова различното в отношенията ми с Гибли. Имам предвид, аз имам и доста други приятели, които много обичам, обаче както Мор каза, нашето е по-възвишено. По едно време си мислех, че съм разбрала. Гибли е единственият човек на този свят, който смята, че аз съм смела. Имам предвид… все пак става дума за мен, аз не съм уверена в себе си дори когато си купувам вафла, да му се не види! И все пак тя изглежда убедена в това. После осъзнах, че аз всъщност съм смела. С нея. Защото когато знаеш, че човекът до теб ще те хване, когато паднеш… скачаш без да те е страх. И в един момент се научаваш, можеш и си силен. И е чудесно, и е високо.
Ок, олях се в метафори. И все пак така го чувствам. И много се радвам, че го чувствам така и че има кой да ми го покаже.